Как пият чай в различните кътчета по света?
Студен през лятото за освежаване, топъл през зимата за загряване и против настинки, черен, английски, билков, сладък, горчив… Това звучи като идеалната универсална напитка, а всъщност е просто… чай. Близо 5 хиляди години след като е създаден от един китайски император, чаят остава една от най-популярните напитки в света, като хиляди сортове се консумират всяка година. Чаят е добре познат на абсолютно целия свят, навсякъде където и да отидеш, освен газирани напитки и сокове, с удоволствие биха ти предложили и чаша чай. Изкуството да се приготвя чай от векове е част от обичаите на много народи. Хората по света сервират и пият тази приятна и полезна напитка по свои специфичен начин и обичат различни вкусове чай. От британското „време за чай“, през чаените церемонии в Китай до вълшебният тибетски чай, днес ви предлагаме да направим една кратка разходка из света и да видим как се пие чай в различните страни.
Според различни изследвания в САЩ чаят е най-консумираната напитка след водата, бие дори колата, представяте ли си. Американците обичат да пият най-много черен чай, но охладен и подсладен с много захар или мед. На някои места дори наричат чая – „вълшебното домашно вино“. Но напоследък американците обичат да приготвят черен чай със захар, лимон и сода в голям стъклен буркан.
От друга страна всички сме чували колко е ценен чаят от великобританците. Те все още са най-големият консуматор на чай в света и всички знаем за техния прословут чай с няколко капки мляко. Според тях, когато се сложи малко мляко в чая, то засилва вкуса му. В Обединеното кралство все по-често сервират и черен чай с лимон и захар. Всички знаем и прословутото пиене на чай в 5 следобед. Според британските градски легенди пиенето на чай в 5 следобед е измислено от Ана Мария, съпруга на херцога на Бредфорд. Причината за това обаче е съвсем обикновена – тъй като херцогинята много огладнявала от обеда в 13 и едвам дочаквала вечерята в 19, решила че по средата на това време може да пие чай със сладки и така да залъже глада си. След известно време, за да не скучае решава да кани и приятелки, които да й правят компания и постепенно това се превръща в традиция жива и до днес.
Но никога не би имало такова нещо като време за чай, ако тази напитка не беше открита преди много години в Китай.. Според легендата известен като познавач на билки, китайският император винаги се разхождал с триножник със закачено на него котле и правил различни отвари. Откриването на чаената напитка станало случайно. Веднъж в кипящата вода паднали донесени от вятъра листенца на чаено дърво. Шен Нун опитал отварата и толкова харесал аромата и вкуса и?, че до края на живота си пиел единствено нея. Всички знаем и за прочутите японски чайни церемонии.
В Япония най-голяма почит има зеленият чай, който дори се използва в приготвянето на сладолед. Чаят обикновено се прави от листа, които са оставени да изсъхнат на пряка слънчева светлина. Точно толкова почит оказват на чая и в Русия. Те консумират напитката по всяко време на деня, като също правят нещо като церемония. В Москва чаят станал една от главните традиции на руската трапеза. Тя не е минавала, разбира се, без самовар, в който кипвали вода за чая. Самата дума „самовар“ означава съд за кипване на водата. В Китай също има такъв съд, но той се отличава от руския и по конструкция, и по целите на използването му. Самоварът се е създавал и се е усъвършенствал само с една-единствена цел – нагряване на вода за приготвяне на чай. Той винаги стои в средата на масата по време на пиенето на чай. Освен него на масата винаги има още един чайник – за чаена заварка. В него е прието да се заварява много силен чай, и всеки гост може да налее в своята чашка нужното количество силна заварка, а след това да го разреди с вряла вода от другия чайник.
Към чая обезателно се поднася захар: в наши дни обикновено я добавят в чашката, а първоначално неголеми парченца захар са слагали в устата и цедели горещата напитка през парченцата захар в устата, подсладявайки чая по този начин. Този обичай е дошъл от Сибир. Нито китайците, нито англичаните – две нации, които се славят със своята любов към чая не правят така, това е само руски обичай. Освен традицията да се пие сладък чай, в Русия съществува и традиция към чая да се поднася тънко нарязан лимон, мед, орехи, а в наши дни са се появили множество различни други сладки неща към чая: бонбони, бисквити. Пиенето на чай в Русия, като правило, започва след обяда, т. е. служи за завършване на приема на храна, с него се поднася десерт – сладкиши или плодове. Ако се канят гости специално на чай, то към чая се поднася обилна храна и сандвичи с кашкавал, салам и риба и сладкиши.
В Мароко поднасянето на чай също е знак за гостоприемство и често се сервира на гостите. Най-обичаният там чай е ментовият, който се прави с листа от мента и захар, които се начукват заедно, а след това се сипва и гореща вода. В Тайланд и Хонг Конг обаче предпочитат чай с по-кремообразна структура и затова там са популярни млечните чайове. Сваряват специален зелен чай, към който добавят кондензирано мляко и захар. Много е интересно, че го сервират върху купичка с лед.
Това обаче не е най-интересното, представяте ли си, че има част от света, която пие чая си със сол и дори с масло… Прочутият тибетски чай с масло се прави от чаени листа, масло, вода и сол. В Монголия също слагат сол в чая. Там той обикновено е черен и към него се добавя сол. Сервира се обаче и задължително с нещо сладко.
